петък, 27 март 2009 г.

Фолклорен събор "Свидня"


Традиционният събор ”Свидня”, провеждан дълги години в местноста Попов мост (разклона за Копиловци и Говежда) ще бъде възтановен тази година на 12 април. Целта е :
Да се стимулира интереса към традициите и културно историческото и фолклорно наследство на региона.
Да увеличи разнообразието в репертоара на отделните колективи чрез обмяна на опит.
Да се привлекат участници, както от останалите общини в област Монтана, така и от цялата страна, за да се превърне традиционният събор в национален.
Да се осигури компетентно жури с цел оценка на колективите.

Легендата за ”Свидня” е запазена в народното съзнание:
„ Плевари злато плавели ,
та изплавили една девокя
с двете руке саката
с двете ноге саката
цар наредба издаде
седемдесет люлке да люлее
като люляла думала :
царю ле , царю честити,
проклето да ти е царството ,
царството,господарството.”

и още:
„ Но вижте - в поречията на реките,
под слънцето и шарените сенки из горите
навързани сто люлки се люлеят
и в тях дечица гукат ,плачат и се смеят.
СТО ЛЮЛКИ пази , наглежда и люлее
една жена , която със сълзи пее,
че любовта от златото е по-богата
и добивът от нея са децата !”

Участие в него могат да вземат всички певчески и танцови колективи,групи за традиционни ритуали,индивидуални участници, като за целта трябва да попълнят предварителна заявка на адрес:(http://georgidamyanovo.com/index.php?option=com_content&view=section&layout=blog&id=6&Itemid=83〈=bg),
но не по късно от 31.03.2009г.Очакват се да се включат състави от цялата страна.
Фолклорният събор се организира от община Георги Дамяново и е под патронажа на кмета инж.Дилян Димитров.
\Източник - Монтана Днес\

събота, 20 декември 2008 г.

Игнажден

От 20 Декември започва т.нар. Млади месец, а с него и началото на Новата година. На Игнажден внимават много кой ще подлази пръв - кой ще ги почете най-рано сутринта. Ако е добра полазницата му, през цялата година ще има берекет и добро в къщата и обратното - ако е лоша полазницата му, все несполука ще върви в този дом.
Домакинята става много рано, за да приготви навреме обяда, та като дойде полазникът да има с какво да го нагости.
За полазник в къща, където има моми, предпочитат да е момче. Ако полазникът е мъж и в къщата имат мома, на добро е, защото девойчето ще се омъжи може би още същата година. Ако пък дойде жена и имат момче, то ще се ожени. Полазникът трябва да донесе в къщата пилища - клонки от дървета. Разравя с тях огнището или огъня в печката и казва:
"Добро ютро домачине, подмладила ви се млада година с ягница, с пиленца, с яренца, с жребетинка и телчинка. Да сте живи, да сте здрави, догодина до амина." Пилищата поставят на високо място и ги пазят за Богородица.
Във всяка къща даряват полазника с ошав и орехи. Поканват го да седне, за да им седнат и сватове и го гощават добре. Ако нямат добър полазник тоя ден не излизат от къщата.
На Игнажден жените не излизат от къщата без работа, за да не се разпръсне тамазлъкът им. Срещу Игнажден момите приготвят овесени зърна и ги слагат под възглавницата си. Заспиват в очакване, който им е на късмет, ще дойде в съня им да жънат заедно овеса. Ако той им се яви насън да жънат заедно овеса, това означава, че ще се оженят още същата година.
Ако някой има кошери и е намислил да ги мести на друго място, то това трябва да стане на Игнажден, Ако ги премести през някой друг ден, пчелите му ще се загубят.

събота, 13 декември 2008 г.

Носия от с.Болярци

Асеновградска носия от с.Болярци

Сая


Гайтани и бродерии


Цялата носия

Престилка от Трън

Турлашка престилка, Трън



неделя, 9 ноември 2008 г.

Ората Копата

Ората копата е обред(характерен за Западна България), който се провежда в нощите след Месни и на Сирни Заговезни. Палят се клади, а деца въртят специални факли, наречени оротници, с които гонят зимата и злото. В края на вечерта най-смелите прескачат огъня за здраве. Пеят се обредни песни, играят се хора и се мятат запалени стрели.
Ората Копата в Македония:


Световно дърво 2

От сграда в гр.Ловеч


Губер от къщата на Иларион Макариополски, гр.Елена

понеделник, 27 октомври 2008 г.

Димитровден - 26 Октомври


Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: “Георги лято носи, Димитър - зима”. Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.

Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.

В някои краища на Димитровден се извършва и обреда полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.

Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) - покровителя на отвъдния свят - на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен.

На този ден, за здраве и дълголетие празнуват много именници, които носят името на светеца.

Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е “скрепена” чрез роднинството им в народното съзнание.

Св. Димитър “донася” зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие; той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл. Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот -смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.

Така в народнана ни култура съвпадат празникът на св. Димитър и сезонно-стопанският прелом в календара. В представите и обичаите най-ярко обаче се откроява идеята за гранично време, за преход от един цикъл към друг.

вторник, 7 октомври 2008 г.

Стана взема овчар - торлак /народна песен/

Стана мома град градила,
Стано ле, момне ле, коладе ле,
и сред града нова чушмя,
нова чушмя, бистра вода,
да си вървет ергените,
да си сгледват Стана мома.
Завръвяха дюлгерите,
дюлгерите, пиените,
пиените с криваците,
че връвяха, превръвяха -
Стана мома не ги гледа.
Завръвяха юрачите,
юрачите с копралите,
че връвяха, превръвяха -
Стана мома не ги гледа.
Завръвяха тердзиите,
тердзиите с аршините,
с аршините, бекриите,
бекриите, икшиите,
че връвяха, превръвяха -
Стана мома не ги гледа.
Завръвяха ювчерите,
ювчерите с криваците,
торлаците, ахмаците,
че връвяха, превръвяха -
Стана мома не ги гледа.
Подир тича един ювчер,
един торлак, един ахмак,
с нови ведра яворови,
с кобилица яворова -
Стана мома него сгледа,
него сгледа, та го земна!

с.Медвен, Котленско

събота, 30 август 2008 г.

Коледни и Новогодишни обичаи

Видео с Коледни и Новогодишни обичаи от Шоплука, Добруджа и Тракия:

вторник, 26 август 2008 г.